По думите на

Не съм сигурен, наистина как да се обясни това. Може да звучи арогантно, или ужасно. Не съм сигурен.

Аз съм реализирането на последните няколко седмици, че аз не съм съвършен.

Не. Наистина.

Знам, че всички вие знаете, аз не съм. И аз съм го знаел твърде. Това е просто, че понякога се чувствам като този живот е филм, разиграва пред мен, и че ако просто следват сценария, или натиснете десен бутон на нещата, просто ще се окаже, право. Възпроизвеждане на начина, по който те се предполага, че твърде.

Предполагам, че вярата ми в Бог, вярата ми, е добавил към тази странна концепция за мен. Съпругът ми ми каза наскоро, че съм странно покрити с невероятна благодат за други. Аз не се обиждат, твърде лесно, защото .... добре ... всъщност аз не го разбирам. Хората, които са близо до мен, казал и направил някои доста ужасни неща за мен, но аз съм обикновено, странно unphased. Обикновено. Че трябва да съм луд. Crazy болка, луд. Но аз не съм.

Аз работя на този пост в продължение на 3 дни. Все още не съм съвсем да разберат какво сърцето ми иска да излезе.

Обясних към съпруг, че това е като всяка част от които съм се оспорва, и имам чувството, че губя всеки и всяко предизвикателство.

В сърцето ми, тя се чувства по този начин:

Жената не подвеждат. Не знам защо се чувствам по този начин освен, че съпругът ми е изключително стресирана и аз съм безпомощен да му помогне.

Майката не подвеждат. Аз съм губя самообладание много по-често, отколкото аз предпочитам. Четох как нещата трябва да се направи , и знам съвсем ясно, че не мога да се оцени положително.

Жена-няма. Все още не може да направи тези бебета. Разбрах днес, че не са имали цикъл в два месеца сега. Велики. Мда. Дори да не правете това. (Звучи глупаво, не. Е, добре. Ето как сърцата работят понякога.)

Сестра Ако не. Не знам моята роля в живота на сестра ми напоследък. Толкова е сложно.

Дъщерята-Освен, че е на път далеч, и на пръв поглед безпомощен с цялата драма и травма, която е била появата на наскоро, това е една област, аз поне разбират как да бъде.

Worshipper Мда, е невъзможно при това твърде. Моята вяра и упование в Бога, е може би силният, че някога е било, просто по необходимост. Но дисциплина ми е гадно! Продължавам да искат да направят повече, се молят повече, четат повече. Искам да завърша образованието и да се запомнят и се накисва. Не мога да изглежда да се измъкнем от Псалмите, и същите, които отново и отново. Не че това е лошо, но искам повече. Дори и в моята амбиция да тренира момчетата, аз липса. Аз не могат да разчитат на паметта ми завинаги. Особено не напоследък. Аз съм толкова уморена, и се покланят на моя Господ, който трябва да бъде най-съществено значение, енергизиращ нещо, сякаш е нещо, което изисква най-голяма енергия и сила. Не мога да го направя. Не е добре най-малко.

Така че сега ще се преподава през есента. Детска градина и предучилищна възраст, за да бъдем точни. И аз съм ужасен. Това е подарък, че Бог ясно ми е дал, откакто бях малко момиченце, и сега съм ужасена, че тази част от моята идентичност също ще бъдат предизвикани, и че няма да успея. Мизерно.

Тогава какво ще ми е останало?

Виж, там е мястото, където на хленченето.

Добри дни. Лоши дни. Аз разбирам, че те ще идва, тъй като те няма.

Просто трябва някак си да прокара тази стена.

По някакъв начин.

Благословения!

Хана

Оставете коментар | 2 коментара досега (е, че много?) | Tags: поведение предизвикателства , да се отличават , вяра , безплодие , брак , родителство , молитва , RAD , SAHM Приключенски